Rakovskovo

42° 49′ 0″ N, 27° 45′ 0″ E

Според съществуващите предания селото е създадено през ХІХ век.Тогава било сключено споразумение с турската власт да се заселят на българска територия черкези от Кавказ. Те си построили къщи характерни за времето от керпич и дърво и покрити със слама. Поминъкът им бил земеделие и животновъдство. Занимавали се обаче и с кражби и плячкосване на добитъка на местното население. Избирали удобни места за засада, където изчаквали и минаващи търговци от Месамбрия за вътрешността на страната, нападали и плячкосвали стоката на керваните. Едно от тези места било в местността “Капиите” между село Баня и сегашната Горска барака. Турската власт не само не преследвала извършителите на бандитските деяния, а и ги покровителствала. Така си живеели черкезите до Руско-турската освободителна война. Когото разбрали за настъплението на руските войски в региона, те панически побягнали към Турция, изоставяйки имотите и имуществото си. През този период на път от село Голица за Месамбрия, Неделчо Иванов видял обезлюденото Курудере и решил да се засели в него. Така той станал първия български заселник. Последвали го и други. След края на Руско-турската война някои територии останали неосвободени. Така пък започнало преселването на хора от странджанското Граматиково в Курудере. Втората вълна били през 1903, след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание. И трета вълна със заселници от 1913 година. С тези три заселнически вълни селото окончателно се побългарило. Построили се каменни къщи,изградили се църква и училище. Всичко това съдействало за налагане на българската духовност. Заселниците били трудолюбиви и будни хора.През 1931 година селото се изместило извън дерето, бил приет градоустройствен план с прави улици, изградили се нови къщи. Започнало да работи Държавно горско стопанство, което осигурявало поминъка на по-голямата част от жителите на селото. С доброволен труд били изградени кметство, магазин и читалище. Селото се преименувало на името на идеолога на българското национално освободително движение Г.С.Раковски и вече се казвало Раковсково. Днес Раковсково е едно красиво и уютно място далеч от строгото ежедневие съхранило българския дух и традиция. Природата му е непокътната, а къщите добре поддържани. В големите си дворове жителите отглеждат зеленчуци и овошки, с които се прехранват.

More in this category: « Emona Panitsovo »